Ще ми простиш ли
Ще ми простиш ли
Ще ми простиш ли за нощите, в които ти пишех
дълги писма.
Ще ми простиш ли за мислите, които изричах
без суета.
Ще ми простиш ли, че безкрайно те исках
и изгорях.
Ще ми простиш ли, че толкова много те мислех
и не спях.
Ще ми простиш ли, че не питах за нищо,
исках само да дам.
Ще ми простиш ли, че поднесох сърцето си
без свян.
Ще ми простиш ли, че отворих вратата
на всички мечти.
Ще ми простиш ли, че едва съществувах
и не дишах почти.
Ще ми простиш ли тази привързаност
и този мой грях,
ще ми простиш ли всяко мое „обичам те”
и „искам те пак”.
Ще ми простиш ли…
© Ади All rights reserved.
Стел, прегръдка!
