Ще пиша с длани, устни и сърце
Ще ми нашепва утрото пак стих,
по листите на времето да пиша.
Палитра с есенен триптих
на моите устни ще въздиша.
С зениците - трептяща синева,
ще пиша с поглед по небето,
а времето ще чака със дъжда,
стаил се в ирисите на сърцето.
И ще прелиства лист след лист
докато книгата ми заговори
с гласа на моя свят тъй - чист,
като роса по лист, когато затрепери.
Ще пиша с длани, устни и сърце,
което във душата се складира,
дори сред хаоса да съм зрънце,
пак обич във хамбари ще събира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
