Ще пиша с длани, устни и сърце
Ще ми нашепва утрото пак стих,
по листите на времето да пиша.
Палитра с есенен триптих
на моите устни ще въздиша.
С зениците - трептяща синева,
ще пиша с поглед по небето,
а времето ще чака със дъжда,
стаил се в ирисите на сърцето.
И ще прелиства лист след лист
докато книгата ми заговори
с гласа на моя свят тъй - чист,
като роса по лист, когато затрепери.
Ще пиша с длани, устни и сърце,
което във душата се складира,
дори сред хаоса да съм зрънце,
пак обич във хамбари ще събира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
