Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше
или от каменния вечен хлад,
почувствах колко малка съм и грешна.
Но как да върна времето назад…
Прерових датите от календара,
проточилите се най-тъжни дни
и зейна болката недогоряла
в една-едничка думичка: "Помнѝ!" ...