Ще помня
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше
или от каменния вечен хлад,
почувствах колко малка съм и грешна.
Но как да върна времето назад…
Прерових датите от календара,
проточилите се най-тъжни дни
и зейна болката недогоряла
в една-едничка думичка: "Помнѝ!"
Не се забравя колко много обич
отиваше си с всеки скъп човек.
Дъждът в очите беше неспособен
за загубите да намери лек.
Ще помня, за да мога да предавам
най-топлото от вашия завет.
Синът ми, мили хора, продължава,
да крачи с тази обич все напред.
© Ани Монева All rights reserved.
