Ще помня

19.06.2021 г., 23:49 ч.

Поезия » Друга

5.0 (22)

1415 8 21

Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше
или от каменния вечен хлад,
почувствах колко малка съм и грешна.
Но как да върна времето назад…
Прерових датите от календара,
проточилите се най-тъжни дни
и зейна болката недогоряла
в една-едничка думичка: "Помнѝ!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докоснат
Когато си единствена жена

Когато си единствена жена и мъж в сърцето си те носи, не се страхувай ти от тишина, не се измъчвай о...
Морето

И се разлива синьото пред мен... Морето смъква тънката си риза, със поглед, ненадейно променен, по с...
Сън с дъх на смокиново сладко

С теб играем опасна игра, но е много красиво, любими – като нощ сред вековна гора от греховни и тъмн...

Още произведения »