27 янв. 2010 г., 13:12

Ще премълча...

884 0 3

/ по Иветта-Н /

 

Кога ще положа последния щрих

на тялото Ви, толкова желано?!?

Когато разумът е хладен, а гласът е тих...

Когато не е късно, нито рано...

 

Ще Ви призная / да не съжалявам

за глупаво пропуснати моменти/,

че Ви обичам... Че при Вас оставам...

Е, знаете - не съм по комплиментите...

 

Ще премълча... Ще скрия интерес...

Ще се отвръщам... Погледът - по-строг...

Да Ви опази Бог! А мене оня Бес

да ме изпитва колко още мога...

 

Макар, че зная... С всеки сън - по-знойно...

Захвърляната рокля... И очите Ви, щастливите...

Ще премълча... За да сте щастлива... Двойно

с друг... и за да не ми стигате...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...