/ по Иветта-Н /
Кога ще положа последния щрих
на тялото Ви, толкова желано?!?
Когато разумът е хладен, а гласът е тих...
Когато не е късно, нито рано...
Ще Ви призная / да не съжалявам
за глупаво пропуснати моменти/,
че Ви обичам... Че при Вас оставам...
Е, знаете - не съм по комплиментите...
Ще премълча... Ще скрия интерес...
Ще се отвръщам... Погледът - по-строг...
Да Ви опази Бог! А мене оня Бес
да ме изпитва колко още мога...
Макар, че зная... С всеки сън - по-знойно...
Захвърляната рокля... И очите Ви, щастливите...
Ще премълча... За да сте щастлива... Двойно
с друг... и за да не ми стигате...
© Красимир Дяков Всички права запазени