10 сент. 2016 г., 22:57

Ще си говорим тихичко

1.1K 0 4

                                   Във залива на октоподите е тихо.

                                   Две котки точат жално нокти,

                                   а лунната пътека е гръбнак на риба...

                                   Ще си говорим тихичко -

                                   да не смутим морето!

                                   И да го събудим!

                                   Да не открадне думите ни,

                                   защото напоследък е крадливо.

                                   Да не открадне думите, 

                                   които някога откраднахме от него.

                                   Ще си говорим тихичко, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Първите пет реда (стиха) ... страхотно!
  • Направо ме "закова" с трите метафорични образа в началото! Разлистват състояния.
  • На котките
    хвърлете октоподите
    че събудят ли морето
    се молете на небето.
  • Изгризах гръбнака на Луната, котките да изядат остатъка, в черупките се крият думи, не си помисляй, че са гуми...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...