10 сент. 2016 г., 22:57

Ще си говорим тихичко

1.1K 0 4

                                   Във залива на октоподите е тихо.

                                   Две котки точат жално нокти,

                                   а лунната пътека е гръбнак на риба...

                                   Ще си говорим тихичко -

                                   да не смутим морето!

                                   И да го събудим!

                                   Да не открадне думите ни,

                                   защото напоследък е крадливо.

                                   Да не открадне думите, 

                                   които някога откраднахме от него.

                                   Ще си говорим тихичко, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Първите пет реда (стиха) ... страхотно!
  • Направо ме "закова" с трите метафорични образа в началото! Разлистват състояния.
  • На котките
    хвърлете октоподите
    че събудят ли морето
    се молете на небето.
  • Изгризах гръбнака на Луната, котките да изядат остатъка, в черупките се крият думи, не си помисляй, че са гуми...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...