Sep 10, 2016, 10:57 PM

Ще си говорим тихичко

  Poetry
1.1K 0 4

                                   Във залива на октоподите е тихо.

                                   Две котки точат жално нокти,

                                   а лунната пътека е гръбнак на риба...

                                   Ще си говорим тихичко -

                                   да не смутим морето!

                                   И да го събудим!

                                   Да не открадне думите ни,

                                   защото напоследък е крадливо.

                                   Да не открадне думите, 

                                   които някога откраднахме от него.

                                   Ще си говорим тихичко, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Първите пет реда (стиха) ... страхотно!
  • Направо ме "закова" с трите метафорични образа в началото! Разлистват състояния.
  • На котките
    хвърлете октоподите
    че събудят ли морето
    се молете на небето.
  • Изгризах гръбнака на Луната, котките да изядат остатъка, в черупките се крият думи, не си помисляй, че са гуми...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...