radiola (Рада Димова)
28 176

Sep 10, 2016, 10:57 PM

Ще си говорим тихичко

Poetry

1.1K 0 4

Във залива на октоподите е тихо.

Две котки точат жално нокти,

а лунната пътека е гръбнак на риба...

Ще си говорим тихичко -

да не смутим морето!

И да го събудим!

Да не открадне думите ни,

защото напоследък е крадливо.

Да не открадне думите,

които някога откраднахме от него.

Ще си говорим тихичко, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Bezzhichen (Безжичен)

Първите пет реда (стиха) ... страхотно!

2016-09-19T22:41:25+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Направо ме "закова" с трите метафорични образа в началото! Разлистват състояния.

2016-09-13T21:53:02+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

На котките
хвърлете октоподите
че събудят ли морето
се молете на небето.

2016-09-11T15:08:07+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Изгризах гръбнака на Луната, котките да изядат остатъка, в черупките се крият думи, не си помисляй, че са гуми...

2016-09-10T23:42:36+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0