Във залива на октоподите е тихо.
Две котки точат жално нокти,
а лунната пътека е гръбнак на риба...
Ще си говорим тихичко -
да не смутим морето!
И да го събудим!
Да не открадне думите ни,
защото напоследък е крадливо.
Да не открадне думите,
които някога откраднахме от него.
Ще си говорим тихичко, нали?
© Рада Димова Всички права запазени