10.09.2016 г., 22:57 ч.

Ще си говорим тихичко 

  Поезия
696 0 4

                                   Във залива на октоподите е тихо.

                                   Две котки точат жално нокти,

                                   а лунната пътека е гръбнак на риба...

                                   Ще си говорим тихичко -

                                   да не смутим морето!

                                   И да го събудим!

                                   Да не открадне думите ни,

                                   защото напоследък е крадливо.

                                   Да не открадне думите, 

                                   които някога откраднахме от него.

                                   Ще си говорим тихичко, нали?

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първите пет реда (стиха) ... страхотно!
  • Направо ме "закова" с трите метафорични образа в началото! Разлистват състояния.
  • На котките
    хвърлете октоподите
    че събудят ли морето
    се молете на небето.
  • Изгризах гръбнака на Луната, котките да изядат остатъка, в черупките се крият думи, не си помисляй, че са гуми...
Предложения
: ??:??