radiola (Рада Димова)
28 176

10 sept 2016, 22:57

Ще си говорим тихичко

Poesía

1.1K 0 4

Във залива на октоподите е тихо.

Две котки точат жално нокти,

а лунната пътека е гръбнак на риба...

Ще си говорим тихичко -

да не смутим морето!

И да го събудим!

Да не открадне думите ни,

защото напоследък е крадливо.

Да не открадне думите,

които някога откраднахме от него.

Ще си говорим тихичко, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Bezzhichen (Безжичен)

Първите пет реда (стиха) ... страхотно!

2016-09-19T22:41:25+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Направо ме "закова" с трите метафорични образа в началото! Разлистват състояния.

2016-09-13T21:53:02+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

На котките
хвърлете октоподите
че събудят ли морето
се молете на небето.

2016-09-11T15:08:07+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Изгризах гръбнака на Луната, котките да изядат остатъка, в черупките се крият думи, не си помисляй, че са гуми...

2016-09-10T23:42:36+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0