radiola (Рада Димова)
28 176

10 sept 2016, 22:57

Ще си говорим тихичко

Poesía

1.1K 0 4

Във залива на октоподите е тихо.

Две котки точат жално нокти,

а лунната пътека е гръбнак на риба...

Ще си говорим тихичко -

да не смутим морето!

И да го събудим!

Да не открадне думите ни,

защото напоследък е крадливо.

Да не открадне думите,

които някога откраднахме от него.

Ще си говорим тихичко, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Bezzhichen (Безжичен)

Първите пет реда (стиха) ... страхотно!

2016-09-19T22:41:25+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Направо ме "закова" с трите метафорични образа в началото! Разлистват състояния.

2016-09-13T21:53:02+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

На котките
хвърлете октоподите
че събудят ли морето
се молете на небето.

2016-09-11T15:08:07+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Изгризах гръбнака на Луната, котките да изядат остатъка, в черупките се крият думи, не си помисляй, че са гуми...

2016-09-10T23:42:36+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0