Ще ти разкажа всичко
Ще ти разкажа всичко
Не сега.
А някой ден, когато нямам нищо.
Когато ще остана по душа.
Когато тя спре стихове да пише.
И ще поиска просто да поседне
на чаша вино с някой непознат,
с най-чистите очи да го погледне
и му се довери, като на брат.
И го проводи, без да я е страх,
до най-неизветрeлите си спомени,
и му признае всеки сторен грях
от глупост, от наивност, или обич.
Когато от дъжда съм по-дъждовна,
или като детето си съм чиста,
когато като вятър съм свободна
и най-добър приятел... не е листа.
Когато нямам име и лице,
и мисълта за самосъхранение...
Днес просто съм със половин сърце.
И си го браня сякаш то дете ми е.
Но някой ден ще ти разкажа всичко!
И нищо, че ти малко след това
ще ме разкъсаш цялата на срички
и моя ще е цялата вина.
Ще бъда пак каквато само съм
в онази малка църква срещу блока.
А после ще те пратя в някой сън.
И ще потъна в тишина дълбока.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
