Ще ти разкажа всичко
Ще ти разкажа всичко
Не сега.
А някой ден, когато нямам нищо.
Когато ще остана по душа.
Когато тя спре стихове да пише.
И ще поиска просто да поседне
на чаша вино с някой непознат,
с най-чистите очи да го погледне
и му се довери, като на брат.
И го проводи, без да я е страх,
до най-неизветрeлите си спомени,
и му признае всеки сторен грях
от глупост, от наивност, или обич.
Когато от дъжда съм по-дъждовна,
или като детето си съм чиста,
когато като вятър съм свободна
и най-добър приятел... не е листа.
Когато нямам име и лице,
и мисълта за самосъхранение...
Днес просто съм със половин сърце.
И си го браня сякаш то дете ми е.
Но някой ден ще ти разкажа всичко!
И нищо, че ти малко след това
ще ме разкъсаш цялата на срички
и моя ще е цялата вина.
Ще бъда пак каквато само съм
в онази малка църква срещу блока.
А после ще те пратя в някой сън.
И ще потъна в тишина дълбока.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ще ме разкъсаш цялата на срички
и моя ще е цялата вина.Много ми хареса! -
О, великолепно!
-
"Когато нямам име и лице,
и мисълта за самосъхранение...
Днес просто съм със половин сърце."
Но то тиктака сякаш е камбана
и вплита клетви, думи и умора.
И стихове препускат из кръвта му.
Вината е далече.И не спори...
-
много честна и човешка изповед!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хареса ми, Павлина. Поздрав!