Непознати светове, паралелни нам,

съществуват и живеят някъде там,

де човек не стъпва и не знае

що е Космос, що е сила да познае...

Нам разум ни е даден, но изтрита ни е паметта

за знания космични и закони кармични. 

Идваме в света малки, беззащитни деца,

растем, обработват ни - да станем кат' света.

И туй, що е останало от паметта космична,

всичко изтрива се от натиска педагогичен

и вместо възрастни да  се учат от малкия бог –

те "разум" му вкарват в небесния лоб.

Тъй всичко забравя човекът материален,

започва борба на живот и на смърт,

проблеми етични потулва дълбоко,

с псевдонауки мъчи се живот да гради...

И тегли каруцата тежка, прогнила –

излизане няма от кал, нищета,

не двоен - стократен товарът ù става

и гледаш... че впрегнат е конят отзад...

След време – очукан и веч' помъдрял е –

човекът разбира полека света,

обръща очи навътре – към Бога,

към Космоса, стаен дълбоко в Душа.

Започва да спомня животи предишни,

погрешки направени, после поправка,

във друга посока той вече загледан

и нови хоризонти отварят врати.

А там е всичко хармония велика –

равновесие пълно, спокойствие, дух,

изпълнен с Велика Любов Всемирна,

где Рай наричаме го, нисшите ний.

Мистичната дума, що вси порти отваря,

е дума позната на всички в света,

но смисълът вложен не всеки разбира,

а всеки изрича я, чудесната дума

                                                                    ЛЮБОВ!