5.06.2010 г., 10:20

Що е любов?

1.1K 0 1

 

 

Непознати светове, паралелни нам,

съществуват и живеят някъде там,

де човек не стъпва и не знае

що е Космос, що е сила да познае...


Нам разум ни е даден, но изтрита ни е паметта

за знания космични и закони кармични. 

Идваме в света малки, беззащитни деца,

растем, обработват ни - да станем кат' света.


И туй, що е останало от паметта космична,

всичко изтрива се от натиска педагогичен

и вместо възрастни да  се учат от малкия бог –

те "разум" му вкарват в небесния лоб.


Тъй всичко забравя човекът материален,

започва борба на живот и на смърт,

проблеми етични потулва дълбоко,

с псевдонауки мъчи се живот да гради...


И тегли каруцата тежка, прогнила –

излизане няма от кал, нищета,

не двоен - стократен товарът ù става

и гледаш... че впрегнат е конят отзад...


След време – очукан и веч' помъдрял е –

човекът разбира полека света,

обръща очи навътре – към Бога,

към Космоса, стаен дълбоко в Душа.


Започва да спомня животи предишни,

погрешки направени, после поправка,

във друга посока той вече загледан

и нови хоризонти отварят врати.


А там е всичко хармония велика –

равновесие пълно, спокойствие, дух,

изпълнен с Велика Любов Всемирна,

где Рай наричаме го, нисшите ний.


Мистичната дума, що вси порти отваря,

е дума позната на всички в света,

но смисълът вложен не всеки разбира,

а всеки изрича я, чудесната дума

                                                                    ЛЮБОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...