31 окт. 2014 г., 14:46

Щом луна изгрее

1.5K 0 3

Ще се появя в съня ти
в мига щом луна изгрее.
Ще целуна врата ти
и гарван ще се смее.
Ще те прегърна през кръста,
а гарванът ще гледа.
Ще разроша косата ти пъстра,
на фона гарванова картина бледа.
Ще те погледна в очите
целувка ще последва.
Ще рухнат около нас стените
и гарванът с тях изчезва.
Ще потопим поглед един в друг
от гарвана вече няма и звук.
Ще останем сами
като две души,
разделени от въздух и земя
и така ще прекараме нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Велинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва, включително и идеята за изчезването на рамките. Може би бих махнала „като“ пред “души“, но това си е мое усещане, и бих завършила с „възпламенили нощта...“ Така ритъмът зачестява и финалът става наистина силен.
  • Попринцип а има идеята в края да изчезне и формата в която е писано до сега. Изчезва гарвана, изчезват и рамките.
  • Идеята е хубава, но в края римите ти издишат. А точно краят е най-важен.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...