Oct 31, 2014, 2:46 PM

Щом луна изгрее 

  Poetry » Love
1129 0 3

Ще се появя в съня ти
в мига щом луна изгрее.
Ще целуна врата ти
и гарван ще се смее.
Ще те прегърна през кръста,
а гарванът ще гледа.
Ще разроша косата ти пъстра,
на фона гарванова картина бледа.
Ще те погледна в очите
целувка ще последва.
Ще рухнат около нас стените
и гарванът с тях изчезва.
Ще потопим поглед един в друг
от гарвана вече няма и звук.
Ще останем сами
като две души,
разделени от въздух и земя
и така ще прекараме нощта.

© Калоян Велинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен ми харесва, включително и идеята за изчезването на рамките. Може би бих махнала „като“ пред “души“, но това си е мое усещане, и бих завършила с „възпламенили нощта...“ Така ритъмът зачестява и финалът става наистина силен.
  • Попринцип а има идеята в края да изчезне и формата в която е писано до сега. Изчезва гарвана, изчезват и рамките.
  • Идеята е хубава, но в края римите ти издишат. А точно краят е най-важен.
Random works
: ??:??