31.10.2014 г., 14:46

Щом луна изгрее

1.5K 0 3

Ще се появя в съня ти
в мига щом луна изгрее.
Ще целуна врата ти
и гарван ще се смее.
Ще те прегърна през кръста,
а гарванът ще гледа.
Ще разроша косата ти пъстра,
на фона гарванова картина бледа.
Ще те погледна в очите
целувка ще последва.
Ще рухнат около нас стените
и гарванът с тях изчезва.
Ще потопим поглед един в друг
от гарвана вече няма и звук.
Ще останем сами
като две души,
разделени от въздух и земя
и така ще прекараме нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми харесва, включително и идеята за изчезването на рамките. Може би бих махнала „като“ пред “души“, но това си е мое усещане, и бих завършила с „възпламенили нощта...“ Така ритъмът зачестява и финалът става наистина силен.
  • Попринцип а има идеята в края да изчезне и формата в която е писано до сега. Изчезва гарвана, изчезват и рамките.
  • Идеята е хубава, но в края римите ти издишат. А точно краят е най-важен.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...