24 авг. 2010 г., 19:30

Щом Любовта в звезда се прероди

1.1K 0 12

След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.

Там я обгърнах с топлите нюанси
от всичките трептения във мойта гръд.
Сега тя свети чиста от сълзите ми,
които съм изливала, Любов, за теб.


Там няма грях и плач, и горест.
Там всичко е безмерна светлина,
защото беше и остана нежна обич,
с която те пових със своята душа.


Пътувай, грей, бъди щастлива!
Ти - моя мъничка, но истинска звезда,
и ако някога и някой те погледне,
дари му от бликащата в тебе Светлина.


На малкото дете изтрий сълзичката,
на скитника надеждата за дом му подари.
На търсещите бряг посочвай пътя.
На влюбените цветните искри.


Щастлива съм, че Любовта ми от безпътица
в най-чистата звезда се прероди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За тези, които харесаха стиха, заедно с моите поздравления за Анели!
    http://www.youtube.com/watch?v=AW4Iq804Rpw&feature=player_embedded
  • Да, малко по-свободен изказ, но поезията е вътре, блика и се чувства... Не знам защо, но това стохотворение ми харесва доста повече от много други - може защото има повече свобода в него, а чувствата, идеите, красотата са същите...
  • Дълго да свети звездата, Джейни!
    Следвай я!
  • Харесах, Джейни! Поздрав!
  • !!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...