Aug 24, 2010, 7:30 PM

Щом Любовта в звезда се прероди 

  Poetry » Phylosophy
967 0 12
След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси
от всичките трептения във мойта гръд.
Сега тя свети чиста от сълзите ми,
които съм изливала, Любов, за теб.
Там няма грях и плач, и горест.
Там всичко е безмерна светлина,
защото беше и остана нежна обич,
с която те пових със своята душа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??