Винаги
си забравям чадъра.
Дъждовните капки
танцуват в мен,
(с нежността на детски плач)
прозрачни, износени -
като човешката вяра.
А небето
тъжеше за някого
в монотонния устрем
на пожълтелия делник.
Небето тъгува отдавна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.