23.05.2007 г., 12:54 ч.

Щом небето се надвеси в очите ти... 

  Поезия » Бели стихове
1021 0 10
Винаги
си забравям чадъра.
Дъждовните капки
танцуват в мен,
(с нежността на детски плач)
прозрачни, износени -
като човешката вяра.
А небето
тъжеше за някого
в монотонния устрем
на пожълтелия делник.
Небето тъгува отдавна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??