Щом небето се надвеси в очите ти...

May 23, 2007, 12:54 PM

Poetry » White poetry

1023 0 10

Винаги
си забравям чадъра.
Дъждовните капки
танцуват в мен,
(с нежността на детски плач)
прозрачни, износени -
като човешката вяра.
А небето
тъжеше за някого
в монотонния устрем
на пожълтелия делник.
Небето тъгува отдавна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Щом небето се надвеси в очите ти...

Want to read more?

Random works