Щом се свие болката на дъното
Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви,
няма дъжд, ветрове я брулят,
времето бързо живота стопи
с пресъхнали локви забулен…
В окото ми спряла се сълзата
потъналите чувства ще пои,
на сърцето с попътния вятър
от свирепа гибел ще спаси.
В слънчевите шепи на деня
една сълза изплакана от обич,
ще поддържа влажна угарта,
в която чувствата си аз зарових.
Щом се свие болката на дъното
от дъхави лехи притисната,
знам, че даже и във тъмното
живота нежно ще прелиствам!
© Миночка Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Често ни се случва да стаяваме болката, за да можем да продължим напред!
Поздравявам те, Миночка, хареса ми стихотворението ти! -
За хубавия стих и голямата болка която всеки тай в себе си!Поздравления!
-
Силно въздействащ стих, оригинални,
стилни и силни, много сполучливи метафори!
Прекрасен стих, сътворен много талантливо,
който съдържа жизнеутвърждаващо послание!
Поздрави и от мен! -
" В слънчевите шепи на деня
една сълза изплакана от обич
ще поддържа влажна угарта,
в която чувствата си аз зарових."Развълнува ме и
докосна сърцето ми.
Хубава творба, която заслужава висока оценка!
Поздрав и спокойна вечер, Миночка! -
Много хубав финален куплет, Миночка! Хареса ми. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави и честит празник!