Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви,
няма дъжд, ветрове я брулят,
времето бързо живота стопи
с пресъхнали локви забулен…
В окото ми спряла се сълзата
потъналите чувства ще пои,
на сърцето с попътния вятър
от свирепа гибел ще спаси. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация