May 19, 2015, 8:45 PM

Щом се свие болката на дъното 

  Poetry
983 0 6
Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви,
няма дъжд, ветрове я брулят,
времето бързо живота стопи
с пресъхнали локви забулен…
В окото ми спряла се сълзата
потъналите чувства ще пои,
на сърцето с попътния вятър
от свирепа гибел ще спаси. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??