Щом си спомниш
Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта,
заключена във тесен,
непроницаем звук.
И като истина.
Приеми ме
като свобода,
която ще е трудно да докоснеш.
Защото знам,
че не след мен,
а в мене си следа
и зная
колко литри дъх ми костваш.
Запомни ме
като пътешествие
край облото
на синята ми същност,
като съдбовно мигновение,
случайно придошло,
за да се връща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены