9 jul 2009, 10:01

Щом си спомниш 

  Poesía » De amor
682 0 13

 

 

 

 

 

Прочети ме

като тънка есен,

която си подклажда

зимата.

Като мечта,

заключена във тесен,

непроницаем звук.

И като истина.

Приеми ме

като свобода,

която ще е трудно да докоснеш.

Защото знам,

че не след мен,

а в мене си следа

и зная

колко литри дъх ми костваш.

Запомни ме

като пътешествие

край облото

на синята ми същност,

като съдбовно мигновение,

случайно придошло,

за да се връща...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??