Щом си спомниш
Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта,
заключена във тесен,
непроницаем звук.
И като истина.
Приеми ме
като свобода,
която ще е трудно да докоснеш.
Защото знам,
че не след мен,
а в мене си следа
и зная
колко литри дъх ми костваш.
Запомни ме
като пътешествие
край облото
на синята ми същност,
като съдбовно мигновение,
случайно придошло,
за да се връща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
