Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта,
заключена във тесен,
непроницаем звук.
И като истина.
Приеми ме
като свобода,
която ще е трудно да докоснеш.
Защото знам,
че не след мен,
а в мене си следа
и зная
колко литри дъх ми костваш.
Запомни ме
като пътешествие
край облото
на синята ми същност,
като съдбовно мигновение,
случайно придошло,
за да се връща...
© Геновева Христова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
