Щом сова с обич спящите целуне
271
0
0
Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан
и славеят на трели рони,
звезди над липовите клони,
а сънищата наши от какво са?
От стих на някой лунатик безумен,
от вятър, (а си мисли скрит е).
Щом сова с обич спящите целуне,
ще цъфнат до зори липите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
