Щом сова с обич спящите целуне

Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,

лилави мои нощи? Омагьосан
и славеят на трели рони,
звезди над липовите клони,
а сънищата наши от какво са?

От стих на някой лунатик безумен,
от вятър, (а си мисли скрит е).
Щом сова с обич спящите целуне,
ще цъфнат до зори липите.