yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
1 янв. 2021 г., 11:51

Щрих за сбогуване 

  Поэзия » Любовная
1016 1 10

ЩРИХ ЗА СБОГУВАНЕ

 

Тежеше вън от тишина 

и аз се преродих в светулка.

Над мен бездомната луна

като погача се разпука.

 

Без пътна карта и атлас,

примамена от светлините,

във стаичката ти влетях –    

за ласките ти ненаситна.

 

Наивно вярвам на това,

че лятото ще  бъде вечно

и всяка капка топлина

е полъх от звезда далечна!

 

Нощта – узряла като грозд,

от сладост скоро ще се пръсне.

Нима съм твой единствен гост?

Не си ме чакал? И е късно?

 

Догарят моите искри –

за сбогом! – в цъфналия лен,

Аз бях еднн прощален щрих,

издраскан с молив позлатен. 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??