ЩРИХ ЗА СБОГУВАНЕ
Тежеше вън от тишина
и аз се преродих в светулка.
Над мен бездомната луна
като погача се разпука.
Без пътна карта и атлас,
примамена от светлините,
във стаичката ти влетях –
за ласките ти ненаситна.
Наивно вярвам на това,
че лятото ще бъде вечно
и всяка капка топлина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse