ЩРИХ ЗА СБОГУВАНЕ
Тежеше вън от тишина
и аз се преродих в светулка.
Над мен бездомната луна
като погача се разпука.
Без пътна карта и атлас,
примамена от светлините,
във стаичката ти влетях –
за ласките ти ненаситна.
Наивно вярвам на това,
че лятото ще бъде вечно
и всяка капка топлина ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up