rudin (Иван Христов)
858 1444
27 июн. 2011 г., 00:08

Щрихи от Истанбул 

  Поэзия » Другая
2151 0 10

 

 

Огромен град на каменни джамии

прострял ръце над пролива Босфор!

Поток от хора шеметно се вие

под купол син, в небето с вечен спор.

 

 

На Рога златен писти извисявал,

в лъчи окъпан, древен хиподрум.

От свойта ложа кралят повелявал

живот и смърт, в неистовия шум.

 

 

В стените-крепост, с тройната им лента,

Атила спрял войските си в немощ

и непревзет останал в Ориента

градът-мечта, сред блясък и разкош.

 

 

Днес с реч, пред кула сякаш Вавилонска,

туристи пробват накити, палта.

Туркиня в черно, гушнала болонка,

минава, гордо вдигнала глава.

 

 

Протяжно пее ходжа в микрофона –

мъжете кани в храма на Аллах.

Жените тук - на улицата фона,

с очи те стрелкат, свеждат поглед плах.

 

 

Все този шум моторен над Босфора

се носи с тътен в приливни вълни.

Напомня той на птици и на хора

с невиждан темп как новото кълни!

 

26.06.2011г.

Истанбул - София

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Здравей, Иване!
    Поздрави за хубавото стихотворение!
  • някой се е поразходил...?!
    поздрав!
  • Усетих Истанбул...
    Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Много се надявам скоро и аз да бъда там!
    Поздрав!
  • Много красиво
  • Не може да не обичаш този град, ако веднъж си бил там. Или да се влюбиш в него...само след като прочетеш толкова хубаво посвещение за него. Поздрави, Ванка.
  • Много добре, личи си любовта към него, поздрав!
  • +++++
  • "...Сърцето ми остана там
    под формата на кораб..."
  • Много интересно, аз съм влюбена в този град, но до сега не се бях сетила на напиша нещо за него. Той успява да предизвика най-различни мисли и емоции. Харесах!
Предложения
: ??:??