27 июн. 2011 г., 00:08

Щрихи от Истанбул

2.4K 0 10

 

 

Огромен град на каменни джамии

прострял ръце над пролива Босфор!

Поток от хора шеметно се вие

под купол син, в небето с вечен спор.

 

 

На Рога златен писти извисявал,

в лъчи окъпан, древен хиподрум.

От свойта ложа кралят повелявал

живот и смърт, в неистовия шум.

 

 

В стените-крепост, с тройната им лента,

Атила спрял войските си в немощ

и непревзет останал в Ориента

градът-мечта, сред блясък и разкош.

 

 

Днес с реч, пред кула сякаш Вавилонска,

туристи пробват накити, палта.

Туркиня в черно, гушнала болонка,

минава, гордо вдигнала глава.

 

 

Протяжно пее ходжа в микрофона –

мъжете кани в храма на Аллах.

Жените тук - на улицата фона,

с очи те стрелкат, свеждат поглед плах.

 

 

Все този шум моторен над Босфора

се носи с тътен в приливни вълни.

Напомня той на птици и на хора

с невиждан темп как новото кълни!

 

26.06.2011г.

Истанбул - София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...