Jun 27, 2011, 12:08 AM

Щрихи от Истанбул

  Poetry » Other
2.4K 0 10

 

 

Огромен град на каменни джамии

прострял ръце над пролива Босфор!

Поток от хора шеметно се вие

под купол син, в небето с вечен спор.

 

 

На Рога златен писти извисявал,

в лъчи окъпан, древен хиподрум.

От свойта ложа кралят повелявал

живот и смърт, в неистовия шум.

 

 

В стените-крепост, с тройната им лента,

Атила спрял войските си в немощ

и непревзет останал в Ориента

градът-мечта, сред блясък и разкош.

 

 

Днес с реч, пред кула сякаш Вавилонска,

туристи пробват накити, палта.

Туркиня в черно, гушнала болонка,

минава, гордо вдигнала глава.

 

 

Протяжно пее ходжа в микрофона –

мъжете кани в храма на Аллах.

Жените тук - на улицата фона,

с очи те стрелкат, свеждат поглед плах.

 

 

Все този шум моторен над Босфора

се носи с тътен в приливни вълни.

Напомня той на птици и на хора

с невиждан темп как новото кълни!

 

26.06.2011г.

Истанбул - София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...