Щрихи от Истанбул
Огромен град на каменни джамии
прострял ръце над пролива Босфор!
Поток от хора шеметно се вие
под купол син, в небето с вечен спор.
На Рога златен писти извисявал,
в лъчи окъпан, древен хиподрум.
От свойта ложа кралят повелявал
живот и смърт, в неистовия шум.
В стените-крепост, с тройната им лента,
Атила спрял войските си в немощ
и непревзет останал в Ориента
градът-мечта, сред блясък и разкош.
Днес с реч, пред кула сякаш Вавилонска,
туристи пробват накити, палта.
Туркиня в черно, гушнала болонка,
минава, гордо вдигнала глава.
Протяжно пее ходжа в микрофона –
мъжете кани в храма на Аллах.
Жените тук - на улицата фона,
с очи те стрелкат, свеждат поглед плах.
Все този шум моторен над Босфора
се носи с тътен в приливни вълни.
Напомня той на птици и на хора
с невиждан темп как новото кълни!
26.06.2011г.
Истанбул - София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
