Щрихи от Истанбул
Огромен град на каменни джамии
прострял ръце над пролива Босфор!
Поток от хора шеметно се вие
под купол син, в небето с вечен спор.
На Рога златен писти извисявал,
в лъчи окъпан, древен хиподрум.
От свойта ложа кралят повелявал
живот и смърт, в неистовия шум.
В стените-крепост, с тройната им лента,
Атила спрял войските си в немощ
и непревзет останал в Ориента
градът-мечта, сред блясък и разкош.
Днес с реч, пред кула сякаш Вавилонска,
туристи пробват накити, палта.
Туркиня в черно, гушнала болонка,
минава, гордо вдигнала глава.
Протяжно пее ходжа в микрофона –
мъжете кани в храма на Аллах.
Жените тук - на улицата фона,
с очи те стрелкат, свеждат поглед плах.
Все този шум моторен над Босфора
се носи с тътен в приливни вълни.
Напомня той на птици и на хора
с невиждан темп как новото кълни!
26.06.2011г.
Истанбул - София
© Иван Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
някой се е поразходил...?!
поздрав!
-
Усетих Истанбул...
Поздравления за хубавото стихотворение! -
Много се надявам скоро и аз да бъда там!
Поздрав! -
Много красиво
-
Не може да не обичаш този град, ако веднъж си бил там. Или да се влюбиш в него...само след като прочетеш толкова хубаво посвещение за него. Поздрави, Ванка.
-
Много добре, личи си любовта към него, поздрав!
-
+++++
-
"...Сърцето ми остана там
под формата на кораб..." -
Много интересно, аз съм влюбена в този град, но до сега не се бях сетила на напиша нещо за него. Той успява да предизвика най-различни мисли и емоции. Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Здравей, Иване!
Поздрави за хубавото стихотворение!