27 jun 2011, 0:08

Щрихи от Истанбул

  Poesía » Otra
2.4K 0 10

 

 

Огромен град на каменни джамии

прострял ръце над пролива Босфор!

Поток от хора шеметно се вие

под купол син, в небето с вечен спор.

 

 

На Рога златен писти извисявал,

в лъчи окъпан, древен хиподрум.

От свойта ложа кралят повелявал

живот и смърт, в неистовия шум.

 

 

В стените-крепост, с тройната им лента,

Атила спрял войските си в немощ

и непревзет останал в Ориента

градът-мечта, сред блясък и разкош.

 

 

Днес с реч, пред кула сякаш Вавилонска,

туристи пробват накити, палта.

Туркиня в черно, гушнала болонка,

минава, гордо вдигнала глава.

 

 

Протяжно пее ходжа в микрофона –

мъжете кани в храма на Аллах.

Жените тук - на улицата фона,

с очи те стрелкат, свеждат поглед плах.

 

 

Все този шум моторен над Босфора

се носи с тътен в приливни вълни.

Напомня той на птици и на хора

с невиждан темп как новото кълни!

 

26.06.2011г.

Истанбул - София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...