На братя Райкови,
създали детски театър „Щурче”
Виждам – там някъде, в мрака –
две безкрайни цигари блещукат,
два чифта очи изпиват морето,
две прегърбени лодки, две чаши коняк,
сенки две във съня на Щурчето.
Не говорят, не трепват, а чакат,
дълго чакат бризът невидим
брадите им дълги да сепне,
да ги люшне – пожълтели хамаци,
да ги върже на възел, съвсем неусетно. ...