9 июн. 2011 г., 10:57

Щурчето сънува

786 0 4

                                               На братя Райкови,

                                               създали детски театър „Щурче”

 

 

 

Виждам – там някъде, в мрака –

две безкрайни цигари блещукат,

два чифта очи изпиват морето,

две прегърбени лодки, две чаши коняк,

сенки две във съня на Щурчето.

 

Не говорят, не трепват, а чакат,

дълго чакат бризът невидим

брадите им дълги да сепне,

да ги люшне – пожълтели хамаци,

да ги върже на възел, съвсем неусетно.

 

А петите им – камъни дънни,

бавно дълбаят горещи бразди

и вулкани във влажния пясък,

там, във тъмнотосиньо, говорят с моруните

и делфините гонят в седефени блясъци.

 

Очите – виолетови, тихи стихии,

метеорно взривяват планети с фантазия

и прераждат ги в дните на детството.

Погледни и повярвай! Ти си част от магията,

паяче малко, изплело дъга от вълшебство.

 

А Щурчето сънува, сънува –

две ярки светулки във мрака,

две ноти еднакви от своята песен.

Сънувай, мъниче, това е спомен, пътуване

към приказка бяла, затрупана в преспите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...