Щурците сякаш знаят... за съдбата ни
Ракията... три глътки за прощаване.
Добавен фас от няколко минути.
Вечерята - съвсем по нашенски -
невероятен боб и няколко салати.
Щурците пеят и не искат да ме слушат.
Една Луна си свети там нанякъде.
Асфалтът ми се хвали пак със дупките,
а лятото предсмъртно не мирясва.
Душата ми отхвърли пак декорите,
издигнати от днешния остатък.
Не мога да говоря за Живота,
при светлина - изкуствена, угасваща.
А искам да привържа нишка сребърна,
от теб към мен - и с радостни сълзи... да плача.
Една любов - изпусната от времето,
и границите на закона да прекрача...
© Георги Колев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много ми харесва метафоричността на стиховете , но лъха някаква носталгия от тях ? Майстор си в писането на красиви строфи ! И аз те поздравявам, мой приятельо !
-
Хубав стих!
-
...а лятото предсмъртно не мирясва...то е зима маскирана.Три глътки, ама какви...фина отрова.Тротоарните дупки само плитко изглеждат.Указател към тях - търси сребърни нишки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
