6 окт. 2011 г., 21:15

Щъркел

2K 0 0

Птица в средата на блатото,

щъркел с ранено крило,

гледа печално след ятото,

мисли какво е било.

 

Есенно, тъжно отлитнали,

силни за дългия път,

другите, брата отритнали,

помнят ли родния кът?

 

Знае съдбата си птицата.

Гибел я чака в студа.

Някоя сутрин зорницата

ще я завари в леда.

 

Има ли нейде спасение?

Знае ли някой къде?

Още доколко мъчение

Господ ще ù въздаде?

 

Тъй отредила природата –

болният щом оцелей,

пак няма място в колодата.

С ятото да не живей.

 

Мръзне в средата на блатото

щъркел с ранено крило.

Спомня си дните на лятото,

гасне кило след кило.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Ханджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...