Птица в средата на блатото,

щъркел с ранено крило,

гледа печално след ятото,

мисли какво е било.

Есенно, тъжно отлитнали,

силни за дългия път,

другите, брата отритнали,

помнят ли родния кът?

Знае съдбата си птицата.

Гибел я чака в студа.

Някоя сутрин зорницата

ще я завари в леда.

Има ли нейде спасение?

Знае ли някой къде?

Още доколко мъчение

Господ ще ù въздаде?

Тъй отредила природата –

болният щом оцелей,

пак няма място в колодата.

С ятото да не живей.

Мръзне в средата на блатото

щъркел с ранено крило.

Спомня си дните на лятото,

гасне кило след кило.