Щъркел
2K
0
0
Птица в средата на блатото,
щъркел с ранено крило,
гледа печално след ятото,
мисли какво е било.
Есенно, тъжно отлитнали,
силни за дългия път,
другите, брата отритнали,
помнят ли родния кът?
Знае съдбата си птицата.
Гибел я чака в студа.
Някоя сутрин зорницата
ще я завари в леда.
Има ли нейде спасение?
Знае ли някой къде?
Още доколко мъчение
Господ ще ù въздаде?
Тъй отредила природата –
болният щом оцелей,
пак няма място в колодата.
С ятото да не живей.
Мръзне в средата на блатото
щъркел с ранено крило.
Спомня си дните на лятото,
гасне кило след кило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Ханджиева Всички права запазени
