21 янв. 2008 г., 20:50

Щъркел и жаба

4.2K 0 5
 

Щъркел и жаба

 

На зелена тревица,

под върба - върбица,

до бистро поточе

щъркел шия проточи,

гази във водата,

пощи си перата.

Жабурана зелена

на листо качена,

плиска се с водица,

говори на свойте дечица:

- Чуйте, жабки всички,

и вие, попови лъжички,

този щъркел е наш враг,

дето стои на един крак,

пощи си перата,

гази във водата

в бистрото поточе,

под върба - върбица

на зелена тревица.

Дорде кажете „квак"

в зеления жабуняк,

той ще каже „клъв"

и ще ви гълътне като лъв,

затуй се скрийте в листата

или дълбоко във водата.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефанка Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!Представих си картината която рисуваш в началото и на мен ми се поиска да я нарисувам.Браво!!! Стефи,събирам си стиховете ти за деца и ги чета на моите гостенчета.Чудесни са!!!
  • Прекрасно и поучително!С обич,Стефи!
  • Браво!Чудесен стих и поучителен.
    Всяка майка,дори и жабка иска да
    предпази децата си.Поздрави и много
    нови вдъхновения ти пожелавам.
  • Много хубаво!Чудесно!
  • Много хубаво!
    Много ти се радвам, Стефани.
    с обич за теб.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...