21 янв. 2008 г., 20:50

Щъркел и жаба

4.2K 0 5
 

Щъркел и жаба

 

На зелена тревица,

под върба - върбица,

до бистро поточе

щъркел шия проточи,

гази във водата,

пощи си перата.

Жабурана зелена

на листо качена,

плиска се с водица,

говори на свойте дечица:

- Чуйте, жабки всички,

и вие, попови лъжички,

този щъркел е наш враг,

дето стои на един крак,

пощи си перата,

гази във водата

в бистрото поточе,

под върба - върбица

на зелена тревица.

Дорде кажете „квак"

в зеления жабуняк,

той ще каже „клъв"

и ще ви гълътне като лъв,

затуй се скрийте в листата

или дълбоко във водата.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефанка Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!Представих си картината която рисуваш в началото и на мен ми се поиска да я нарисувам.Браво!!! Стефи,събирам си стиховете ти за деца и ги чета на моите гостенчета.Чудесни са!!!
  • Прекрасно и поучително!С обич,Стефи!
  • Браво!Чудесен стих и поучителен.
    Всяка майка,дори и жабка иска да
    предпази децата си.Поздрави и много
    нови вдъхновения ти пожелавам.
  • Много хубаво!Чудесно!
  • Много хубаво!
    Много ти се радвам, Стефани.
    с обич за теб.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...