Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
18 июл. 2012 г., 10:26

Щъркели 

  Поэзия
1037 0 12

                     ЩЪРКЕЛИ

                                          

Не се венчахме в сватбени воали,

бе странен някак Менделсон...

Но щъркелите бяха се събрали

в гнездото си и сториха поклон.

 

По свойски с клюнове затракаха,

разтвориха с размах криле.

И сякаш пиха с нас и плакаха

за пътя си под вечното небе.

 

А ние дълго гледахме улисани

безименния щърков танц.

Той сякаш във съдбата ни се вписа,

във знака му проникнах аз.

 

И ето ни, след радости, неволи...

Сребрее във косите друмен прах.

Години с теб живяхме колко? Сто ли?

Или пък повече, да сметна не посмях.

 

И днес, когато кръглата синия

сбере ни всички в празничния час–

децата, внучето, Съдбата, Ние,

пак щъркелите благославям аз.

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??