Щъркели
ЩЪРКЕЛИ
Не се венчахме в сватбени воали,
бе странен някак Менделсон...
Но щъркелите бяха се събрали
в гнездото си и сториха поклон.
По свойски с клюнове затракаха,
разтвориха с размах криле.
И сякаш пиха с нас и плакаха
за пътя си под вечното небе.
А ние дълго гледахме улисани
безименния щърков танц.
Той сякаш във съдбата ни се вписа,
във знака му проникнах аз.
И ето ни, след радости, неволи...
Сребрее във косите друмен прах.
Години с теб живяхме колко? Сто ли?
Или пък повече, да сметна не посмях.
И днес, когато кръглата синия
сбере ни всички в празничния час–
децата, внучето, Съдбата, Ние,
пак щъркелите благославям аз.
© Алина Стоянова All rights reserved.
