4 июн. 2007 г., 17:43

Щъркови неволи (за малки и пораснали)

1.2K 0 8

                                       На любов и щърка се надява,
                                       затуй към блатото закрачи,
                                       защрака с клюна, дъх стаява,
                                       гърдите си пернати поизпъчи.

                                       Загледа се във мътната вода,
                                       дали невеста няма да намери,
                                       а жабите му отговориха със "Ква",
                                       разбягаха се, той се начумери.

                                       Затрака пак със клюна: "Трака-трак!"
                                       и  хоп! - намери си невеста,
                                       отговори му тя, с кратко "КВАК!",
                                       и във корема щърков се намести.

                                       Любов ли,  глад ли... сила е една.
                                       Тук даже щърка няма да се бори.
                                       Как да надвие любовта... страстта,
                                       щом силно, тъй, корема му къркори.
                                                    - Ееех, щъркови неволи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Той пази любовта си във стомах
    това от този стих разбрах
    и два дни ядох и се смях...
  • Браво! Браво! Браво!
    Много свежо и идейно! Много ме зарадва!!!!
    Толкова малко са истински хубавите ВЕДРИ стихчета!
  • Усмихна ме стиха ти, Ани!!! Поздрави!!!
  • Ах как само туй ме развесели.
    Ала в живота тъй се получава.
    Уж обич, уж любов се разгори,
    а често единия за "мезе" става.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво стихче.хехе какви неволи...Каква любов щом глад те гони
    Поздрав ,Ани ,усмихна ме!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...