Jun 4, 2007, 5:43 PM

Щъркови неволи (за малки и пораснали)

1.3K 0 8

                                       На любов и щърка се надява,
                                       затуй към блатото закрачи,
                                       защрака с клюна, дъх стаява,
                                       гърдите си пернати поизпъчи.

                                       Загледа се във мътната вода,
                                       дали невеста няма да намери,
                                       а жабите му отговориха със "Ква",
                                       разбягаха се, той се начумери.

                                       Затрака пак със клюна: "Трака-трак!"
                                       и  хоп! - намери си невеста,
                                       отговори му тя, с кратко "КВАК!",
                                       и във корема щърков се намести.

                                       Любов ли,  глад ли... сила е една.
                                       Тук даже щърка няма да се бори.
                                       Как да надвие любовта... страстта,
                                       щом силно, тъй, корема му къркори.
                                                    - Ееех, щъркови неволи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Той пази любовта си във стомах
    това от този стих разбрах
    и два дни ядох и се смях...
  • Браво! Браво! Браво!
    Много свежо и идейно! Много ме зарадва!!!!
    Толкова малко са истински хубавите ВЕДРИ стихчета!
  • Усмихна ме стиха ти, Ани!!! Поздрави!!!
  • Ах как само туй ме развесели.
    Ала в живота тъй се получава.
    Уж обич, уж любов се разгори,
    а често единия за "мезе" става.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво стихче.хехе какви неволи...Каква любов щом глад те гони
    Поздрав ,Ани ,усмихна ме!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...